Над 600 пещери в Родопите

от които 200 са около гр. Девин

Пещерите в Родопите

В Родопите са открити над 600 пещери, от които 200 са около гр. Девин. Благоустроените са едва 4, една от които е "Снежанка" към град Пещера. Другите са "Ягодинската пещера", намиращата се до нея в близост "Дяволското гърло" и "Ухловица" към с. Могилица.

"Ягодинската пещера"

 Ягодинска пещера е третата по дължина в България

Исторически данни

Проучванията на пещерата започват през 1963 година от спелеоклуб Чепеларе с ръководител Димитър Райчев, като първоначално са проучени 8500 метра, а през 1982-1986 се извършва повторно картографиране на пещерата и се откриват нови галерии и участъци като дължината й достига 10500 метра, а възрастта й е 275000 години. На 4 метра след естествения вход на пещерата (първо ниво) е открито Енеолитно жилище - местен керамичен център, единствено в Европа запазено в естествения си вид. Открити са находки на керамични съдове, оръдия на труда, овъглено жито, керамична пещ, хромели (ръчни мелници). Останките датират от каменно-медната епоха (IV-то хилядолетие пр. Хр.). Тази част от пещерата може да се разгледа за време от 20 минути, с беседа и отделна такса.

Описание на пещерата

Със своите 10500 метра Ягодинска пещера е третата по дължина в България и най-дългата в Родопите. Образувана в протерозойски мрамори, тя е на три основни нива и две междинни. Третият етаж е благоустроен през 1971-1982, като туристическото трасе е 1100 метра. Великолепни и красиви образувания могат да се видят по целия туристически маршрут - сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания - пещерните перли. Общо 22 вида образувания от световно известни 28 вида.

В пещерата има ритуална зала, в която се сключват граждански бракосъчетания.

Температурата на благоустроения участък е 6ºС - постоянна, целогодишна, влажност - 85-91%. Надморска височина на входа - 930 метра, изход - 937 метра, денивелация +7 метра (равна и хоризонтална).

Фауна и флора

От животинския свят се срещат различни видове прилепи, пещерни скакалци, паячета, троглобионти с представител комподей и други, а от флората - лишеи, мъхове, плесени и гъби.

вижте къде се намира пещерата в google maps - предоставено от 100 НТО

"Снежанка"

 Снежанка е пещера, разположена в Баташката планина в Родопите

Данни за пещерата:

Обща дължина: 368м
Денивелация (- , +): 18м (-18м, 0м)
Площ: 3150 м2
Надморска височина: 860м

Географско Разположение:

Снежанка е пещера, разположена в Баташката планина в Родопите и се намира на 5 км от град Пещера. Открита е през 1961 година.
Пещерата е трудно достъпна (около половин час нагоре по стръмна пътека), но в нея могат да се видят едни от най-красивите ледникови форми в България. Тя е сравнително малка. Общата дължина е само 368 м, с постоянна годишна температура 6°. Образувана е от Новомахленската река през епохата на леванта и дооформена през кватернера.

Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Състои се от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала,изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня, дала името на пещерата.

В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Траките са я ползвали като убежище от врагове.

Описание на пещерата:

Едногалерийна низходяща пещера с развита по две основни системи пукнатини с посока ЮИ/СЗ и Ю/С. Обособени 6 зали, най-обемна, от които (Голямата) е с размери 48х36х12м. Разнообразие от натечни синтрови форми по цялата площ. Синтрови езера образувани от инфилтрационно-капещи води. По главната ос пещерата е дълга само 145м и е разположена върху площ 3150м2. На тази малка площ обаче е събрана голяма красота. Железни стълби отвеждат до първата зала, наречена Залата на виметата. Характерно за тази зала са сталактитите, наподобяващи вимета. Оттам се преминава в голямата зала, която има размери 60х40 и височина 12м. Характерни са сталагмитите приличащи на каменен лес (боздугани, свещници). От тавана висят хиляди снежно бели сталактити. Голямата зала е забележителна и с културните останки от времето на траките. В средата има останки от кръгло огнище, около което са намерени много кости от диви животни, бронзова игла и множество керамика. Тази зала е свързана с музикалната зала с характерните звънтящи образувания. Югозападно от голямата зала е обособена залата на срутището. Името й е свързано със срутените от тавана каменни блокове. Тайнствения коридор е дълъг само 25м, но пищната му калцитна украса е уникална. Тя наподобява вкаменен дъжд. Най-южната зала носи името вълшебна. Тя е приказка от сребърен кристален под и красиви синтрови езера. На излизане тесен проход отвежда до залата на брадите. Най-интересен е тавана на тази зала. От него висят разположени в редове тъмнокафяви “бради” – това са част от корените на вековни букови дървета, промъкнали се във пукнатините на дебелия до 2м мраморен пласт над тази зала.

История на откриването:

Открита на 03/01/1961г от Генчо Коцев, Георги Златарев и Борис Евтимов от "Купена" Пещера. Същата година проучвана от представители на БАН - д-р Г.Марков, Н.Джамбазов, Вл.Попов и А.Петров. Материалите от сондажните археологически разкопки са датирани от ранно-желязната епоха и трако-римско време като временно жилище от тракийското племе беси преди около 2,600г. През 1968г Геогр.институт при БАН и "Купена" Пещера извършват детайлни топографски и геоморфоложки подземни и надземни проучвания. В началото на 80-те години са проведени и електропроучвателни геофизични изследвания. Благоустроена за туристически посещения през 1968г от ГНС-Пещера. Името е дадено от Ал. Петров поради белотата на пещерните образувания и от женска фигура, образувала се по естествен път от синтър във Вълшебната зала.

вижте къде се намира пещерата в google maps - предоставено от 100 НТО

"Дяволското гърло"

 Дяволското гърло е пропастна пещера

Данни за пещерата:

Обща дължина 548 м
Денивелация (- , +) 102м (-102м, 0м)
Надморска височина: 1150м

Описание:

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формиранa в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите.Температурата в пещерата е около +8°C.
Основната й част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера - в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски". От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността. При изкачване можете да наблюдавате един от най-високите подземни водопади в Европа (42м).След сифона, по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през друга пещера, която местните наричат Гъза на дявола.

Входа на пропастта е с големи размери. При пълноводие дебита на водата, която се излива в пропастта е над 2300 л/сек. Помнят се няколко случая, когато при проливни дъждове, водите на Триградска река запълват галериите и залите на пропастта и започват да текат по старото сухо легло. Последният случай е през 1965г. През сухия период дебита на водата е около 300-320 л/сек. Но и тази вода е значителна за вътрешните отвеси и галериите на пропастта. Първия отвес е 51м диаклаза, а входния водопад е висок 34 м. Той е накован за влизане на единично въже през 1981г.

В Голямата зала водата укротява силата си и потича като голяма подземна река. От края на Голямата зала до дъното са картирани 272м хоризонтални галерии, пресечени от 13 прага с големина от 0,6м до 8м с обща денивелация 38м. Проникването в тази част на пещерата се извършва предимно с лодка. Пропастта завършва с дълбоко езеро – сифон. Ширината на подземните галерии варира от 2-10м, а височината над 4м, като на повече места тавана не се вижда. Последните 30м височината е от 4 до 10м над сифона, над който има два комина, чиито край също не се вижда. По подземната галерия се забелязват заклещени в диаклазата и пукнатините дървени трупи, които изглеждат като кибритени клечки. Общата дълбочина на проучените отвеси и водопади е 89м. От крайния сифон на Дяволското гърло до изворния сифон (в който загиват Сияна и Евстати през 1970г) остават още 12м денивелация. Този участък не е преминаван още от пещерняци. Ако бъде преминат, то денивелацията на пропастта ще бъде 101м с дължина на галериите около 700м. Общия сбор на картираните галерии на Дяволското гърло е 480м, а на извора 60м.

Легендата говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси своята Евредика. От траките е останала легендата, че тук са хвърляли вождовете, за да останат безсмъртни. Столетия се изнизали, хората със страхопочитание вярвали, че тук е входът на другия свят, пътят към безсмъртието. В чест на боговете на подземния свят, народът принасял в жертва най-красивите девойки, за да умилостивят злите сили. Местните жители разказват, че нищо влязло в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от нея.
В Дяволското гърло зимува голяма колония на пещерен дългокрил прилеп.

Пещерата работи от 8 до 18 часа, като дори в неактивен сезон можете да я посетите, ще се намери кой да ви упъти. Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонeн парапет (старият метален е подменен).
Изходът на пещерата е достъпен за посещение с надуваема лодка, каквато можете да наемете на място.

История на откриването:

Кой и кога е сложил името "Дяволско гърло" не се знае. Старото име на този уникален древен феномен е "Ахорлакимето" - то е от турско-арабски произход, което буквално означава “клокотник”. Първото проникване се извършва през лятото на 1961г от българските алпинисти Николай Корчев и Елена Подарева. Посредством алпийски парапет те достигат до голямата зала и продължават още 100м по течението на реката. 1967г. група от "Студенец" Чепеларе: Димитър Райчев, Стефан Иванов, Славейко Джубров и Маргарита Кирова извършват картиране. Владимир Гогов, В.Китов и др. (общо 7 лица) от "Черни връх" София, водени от А.Петкова, проникват до дъното през 1969г. През 1970г по време на РПЕкспедиция е екипирана до дъното с телефон и е направена първата карта на пещерата. През 1971г по време на курса за Инструктори в Триград, е направена прецизна карта 1:200 от Петър Трантеев до първи водопад, от там до големия улей карта е направена от Петър Петров - Пумата ("Черни връх"), а от улея до края картира Петър Делчев. Владимир Попов е свързал трите парчета, премащабирал ги в 1:500 и ги публикува от свое име в книжката за Триградското ждрело. На основата на тази картировка, той зададе координатите и посоката за пробиване на тунела. След него маркшайдерите направиха прецизна картировка покрай водопада и външната стена до големия завой и въпреки това е имало грешка в посоката на пробиване. ЗАБЕЛЕЖКА: Поради "особенните" отношения в онези години между Федерацията и чепеларци, информацията за това "кой е пръв" е малко изкривена във всички посоки!!! В изходния сифон на пропастта през 1970г загиват леководолазите от Варна Сияна и Евстати. През 1975г по време на РПЕкспедиция В.Гогов, П.Петров, В.Балевски, К.Йончев прекартират най-трудните части на пропастта, а И.Рашков, П.Делчев, В.Марков, Л.Попов - останалите галерии. Дяволското гърло е благоустроена пещера от 1977г.

вижте къде се намира пещерата в google maps - предоставено от 100 НТО

"Ухловица"

 Сините вирове

Ухловица е името на пещера в местността „Сините вирове“ в община Смолян в Родопите. Близо е до село Могилица и отстои на 37 и 47 km съответно от Пампорово и Чепеларе. Тя е сред Стоте национални туристически обекта. Посещава се от средно 3000 души на година. Открита е през 1967 г. от Димитър и Георги Райчеви. Името на пещерата идва от думата "улулица". Дълга е около 460 m, от които 330 са благоустроени. Намира се на 1040 метра надморска височина. Средната температура е 10-11°. В края на пещерата се намира леденият Бял водопад. В пещерата се срещат коралити.

Можем да организираме посещение на пещери в Родопите:
spa@ismena.bg | 0884/70 79 70

Актуални предложения - 2017

промоция
"Пролетни емоции" - стая от къща цени от: 50лв./човек
промоция
"Мартенски СПА релакс" - стая от къща цени от: 45лв./човек
промоция
"Слънчево лято"- стая от къща цени от: 52лв./човек
weather in Devin -2°