Кричимски манастри

Различната дълбочина на надписите и рисунката, която е типичен раннохристиянски символ, като че ли допуска възможността плочата да е вторично използвана. Ако направим такова допускане, то това би дало допълнителна тежест на предположението, че манастир или църква на това място имаме още от раннохристиянския период IV - VI в. А основанието, че тук е имало древно християнско светилище, се подхранва от наличието на минерален извор с достатъчно голям дебит. Обичайна тракийска практика, възприета и продължена и в годините на римското владичество, е да бъдат изграждани светилища - обикновено в чест на трите нимфи, при подобни минерални извори. Впоследствие, с победата на християнството, се наблюдава един сакрален континуитет на мястото, като се променя обектът на поклонение.

Друго основание за предположението ни, че манастирът има своето начало в раннохристиянския период IV - VI в., е, че той попада в една силно наситена с раннохристиянски паметници зона. Тук, съвсем наблизо, е така наречената „Червена църква" - раннохристиянски комплекс с манастир близо до Перущица, който се датира от първите години на IV в. Раннохристиянските църкви в Исперихово, Стамболийски, Брестовица, отстоят само на броени километри. Но може би най-интересният факт в полза на хипотезата ни е неотдавана разкритата раннохристиянска базилика в местността Гергевец, намираща се непосредствено до гр. Кричим, на около километър по пътя за село Устина. Този изключително интересен паметник на християнската архитектура има три строителни периода, като първият е от IV в. Самата местност Гергевец крие ключа към един отдавна нерешен проблем в българската историография - Драговития. Някои изследователи предполагат, че тук, в местността Гергевец, някога е имало голям град - Драговец.

При направените проучвания във връзка с разкопките на голямата християнска базилика в м. Гергевец, се оказа, че тук е имало селище, разположено на територия от над 200 декара. Само едни систематични бъдещи разкопки биха разкрили тайната на това място и ако това стане, ще можем да съберем доста парчета от пъзела на църковна организация в района. Част от този пъзел е появата в титула на Пловдиския митрополит и по-специално на митрополит Дамян (може би същият, убит през 1410 г.) - „екзарх на Тракия и Драговития" и „съответно екзарх на Европа и Драговития". Този титул Пловдивският митрополит запазва доста време, тъй като двама арменски пътешественици от XVII в. го потвърждават.

Досега беше трудно да се свърже Драговития - на славянското племе драговичи над Солун, с появата на Драговития в титула на Митрополита на Пловдив. Но ако едно селище Драговец е съществувало дълги години в близост до Пловдив, а синтронът, открит при разкопките на църквата в м. Гергевец, недвусмислено доказва, че поне в първите години от съществуването си това място е бил епископско седалище, то е съвсем лесно обяснимо как по-късно при окрупняването на църковните епархии е преминал под ведомството на Митрополита в Пловдив и съответно става част от титула му.

Всички тези наши предположения, колкото и хипотетично да звучат на този етап, чакат своето потвърждение или отхвърляне. Но едно е сигурно: районът на Кричим е бил част от една стройна и чудесно функционираща църковна. организация още от първите години на признаването на християнството за равнопоставено на другите религии в рамките на Римската империя с Миланския едикт от 313 г. Множеството раннохристиянски църкви и манастири в района само засилват увереността ни, че една такава раннохристиянска датировка на основаването на Кричимския манастир, днес „Рождество Богородично", ще бъде по-скоро част от цялостната църковна картина, отколкото нейно изключение.

Кричимски манастри

Иисус Христос Победител

Кричимският манастир е разположен в рида Равногор на Баташка планина от Западните Родопи, на левия бряг на река Въча и на около 4-5 км южно от Кричим по шосето за Девин. От град Кричим се навлиза в живописната долината на р. Въча - от града вдясно горе се виждат останките от Иванковото кале, а близо до него е известният Асенов надпис. Върху голям камък, насред горичка, е издълбано: „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим". Недалеч от това място са останките от друг известен Кричимски манастир - „Св. св. Козма и Дамян", опожарен по време на Априлското въстание.

Историческо развитие и сегашно състояние

Нямаме никакви известни данни за времето, когато манастирът е основан. Според различни източници, градени повече на догадки и предположения, отколкото на реални факти, манастирът е основан или през IX - X век, по времето на Симеон, или през XIII. Често в справочниците, като период за създаването му, може да се срещне и XV - XVI в. Трудностите за определяне на каквато и да е датировка произтичат и от факта, че по времето на комунизма мястото на манастира е обработвано в дълбочина с тежка строителна техника, когато са строени Кричимските минерални бани, към които има и голям басейн.

Днес манастирът е възстановен в близост, но не върху старото си място. Ето защо и евентуални археологически разкопки едва ли ще могат да обогатят значително достигналото до наши дни, но могат да осветлят и разширят приетата досега долна граница на възникването на обителта.

На една оцеляла каменна плоча с надпис четем: „С изволението на Отца и изпълнението на Сина и съдействието на Светия Дух направи се тази чешма в лето 1592 от ктитора Илия, по времето на игумена Онуфрий. Бог да го прости." Плочата е красиво оформена. В горния й край има кратък надпис: „От богохранимото село Батак", под него стилизираното: „Иисус Христос Победител", следвано в низходящ ред от два пауна с преплетени шии.

Манастири около Девин

Сведенията за новата история на манастира са малко по-обилни. Според едно предание манастирът е бил любимо място на Страхил войвода. Манастирските чардаци били известни с името: „Страхилови чардаци" - защото, според едни, били негово любимо място за седене, а според други, защото били издигнати с негови средства.

За разлика от данните за основаването на манастира, сведенията за неговото унищожаване са достоверни. В изложението на американския генерален консул и първи секретар на американското посолство в Истанбул Юджийн Скайлър, който посещава Пловдивско-Пазарджишкия регион непосредствено след краха на Априлското въстание и който свидетелства за зверствата на башибозука, жертва на които в региона, по свидетелството на автора, са най-малко 15 000 души, четем също, че „Числото на селата, които са били изгорени съвършено или отчасти в окръжията Пловдивско и Т. Пазарджишко, е поне 65. Църквите и училищата им са изгорени с газ и с барут, олтарите им срутени, иконите им избодени с копия и светите им места осквернени по разни начини... Освен селата, 4 манастира са били изгорени - „Св. Теодор" при Перущица, „Паная" и „Св. св. безсребреници Козма и Дамян" при Кричим; и „Св. Никола" при Калугерово...". Изложението е публикувано във вестник „Зорница", бр. 35, от 27 август 1876 г.

Тук под „Паная" от гръцкото „Панагия" се подразбира, че това е манастирът „С6. Богородица". Това изложение ясно свидетелства, че двата Кричимски манастира „Св. Богородица" и „Св. св. безсребреници Козма и Дамян" стават също жертва на потушаването на Априлското въстание. Не е известна съдбата на третия Кричимски манастир „Св. Архангел Михаил", за който говори Павел Делирадев в своя труд „Принос към историческата география на Тракия". Между другото е редно да отбележим, че единственото известие, което имаме за манастира „Св. Архангел Михаил", е посочено пак от П. Делирадев, според който той се намирал също в долината на р. Въча, между двата по-горе споменати манастира. За съжаление днес от този трети манастир не е останала никаква видима следа и само с помощта на археологията той може да бъде локализиран. Изглежда преданието за трите манастира продължава да живее сред местното население, но често поради незнание „Св. св. безсребреници Козма и Дамян" се посочва като различен от „Св. Врач".

След погрома на Априлското въстание населението на Кричим е заточено в Пловдив. Това е вероятно една от причините народностното предание да бъде прекъснато и местното население да няма дълбок жив спомен за миналите събития в региона.

Има обаче документирано едно интересно събитие, че през 1927 година, когато трудовашка дружина строи пътя Кричим - Девин, при строителите дошъл старият пловдивския митрополит Максим. Той събрал офицерите и им доверил следното: „Митрополит Панарет със сълзи ми разказа, че той е изповядал през 1876 г., преди да бъде обесен от турците, игумена на Кричимския манастир, архимандрит Нафталим. За да не разберат присъстващите заптиета, изповедта се водела на гръцки език. Игуменът казал, че е осъден на смърт, защото се разкрило, че в манастира три години преди въстанието се е подслонявала хайдушка чета. Войводата пред четниците се именувал Сава, но при изповед пред игумена казал,че кръщелното му име е Гавраил и е роден в Копривщица. Това бил войводата Бенковски. Архимандритът споделил също, че среброто за текущи покупки се пазило от игумена. За да не бъде намерено и ограбено, той го хвърлил в изоставен кладенец и го засипал с пръст".

През 1971 година, при изкопите за построяване на минералната баня край манастира, в кухината на стар кладенец пред булдозериста блеснала купчина сребро. Колко са скрили работниците, е неустановено, но в Пловдивския археологически музей са прибрани 771 големи турски и европейски сребърни монети от XIX век. Находката е заприходена в Музея под инвентарен номер 2541. Тази случка потвърждава предсмъртната изповед на игумена архим. Нафталим.

В летописната книга на манастира, пазена някога от стария кричимския свещеник отец Стефан (днес вече неизвестно къде), се твърди, че Левски е създал в манастира средищен революционен комитет с председател игумена Нафталим. През 1876 година Бенковски довежда тук Волов и оттук Волов тръгва към Батак. Мъченическата смърт на архимандрит Нафталим свидетелства за значението, което турската власт е придала на квартируването на чета в манастира. Смъртната присъда е произнесена от редовен съд през ноември 1876 година. На дрехите на обесения е поставен препис от присъдата на български, френски и турски език. Надписът е поставен с цел да бъдат убедени европейските комисии, които са наблюдавали разправата с въстаниците, че се спазва турският наказателен кодекс. За целта са били цитирани членовете, според които на смърт се осъжда лице, което е организирало въоръжени действия срещу империята и е дало заповед за започване на такива действия. На основание на същия този закон манастирът е подложен на опожаряване, защото е станал гнездо на разбойници. Като председател на средищен революционен комитет отец Нафталим е обвинен, че по негова заповед са въстанали селищата по Северните Родопи.

С историята на манастира са свързани редица родолюбиви възрожденци. Така например, един от най-заможните бегликчии, копривщенецът Вълко Теодорович Чалъков, е назначен от султан Махмуд за главен бегликчия. Чорбаджи Вълко се ползва с голямо уважение в държавните среди на империята и има лесен достъп до султанския дворец и до управниците. Подобно на своя дядо Вълко, който настоява за изграждане на храма „Св. Димитър" и на стаи за поклонниците в Хилендарския манастир в Света гора, и на своя баща Тодор, с чийто средства е построена манастирската болница, той щедро дарява пари за просвета и за строеж на църкви. Благодарение на него през 1836 г. е построено училище в родния му град Копривщица. Той е сред дарителите на главната църква на Рилския манастир след пожара от 1833 г. Чорбаджи Вълко подкрепя с помощи също двата Кричимски, Сопотския, Перущенския и други манастири. Двата Кричимски манастира ще да са били големи и известни книжовни и училищни средища.

В летописната книга на църквата „Св. Йоан Предтеча" в Брацигово са записани имена на свещеници, които са се учили в един от двата Кричимски манастира - „Св. Богородица" или съответно „Св. св. Козма и Дамян": Свещеник Зафир от с. Дебращица, служил в параклиса на мястото на днешната църква; свещеник Кънчо от Брацигово; свещеник Стоян; свещеник Гачо от Батак; свещеник Димитър Мешекопаранов - пръв основал девическо училище, в което е преподавал; свещеник Пейо Пеев; свещеник Никола Троянов - поп Сокол, един от организаторите на Априлското въстание 1876 г., председател на революционния комитет в Брацигово, осъден на смърт чрез обесване; свещеник Димитър Арнаудов, участник в Априлското въстание от 1876 г., осъден на затвор, починал през 1909 г.; свещеник Йордан Кънев, участник в Априлското въстание от 1876 г., дългогодишен архиерейски наместник 6 гр. Пещера, починал през 1923 г. и други.

В днешния си вид манастирът „Св. Богородица" е възобновен е през XX в. (1932 г.). Интерес обаче представлява едно сведение на свещеник Симеон Иванов, публикувано в „Църковен вестник", за построяването на Софийската духовна семинария. Там е написано: „През 1897 г. Светият Синод на Българската православна църква решава да премести Самоковската духовна семинария (средно богословско училище) в столицата. Правителството и лично княз Фердинанд веднага възприемат и подкрепят това решение. Столичното кметство щедро отпуска място за строеж на сграда в местността Курубаглар (Сухия баир) в квартал „Лозенец". Светият Синод отговаря с благодарност и признателност и намира средства за построяването на сградата. Князът дарява близо 25 хиляди златни лева. Последват и много други дарения..."

Сред дарителите с една от най-крупните суми е манастирът „Св. Врач" край град Кричим, който дарява 20 хиляди лева. За сравнение такава сума даряват само Рилският и Бачковският манастир, а Зографският манастир чрез игумена си 60 000 златни турски лири, докато Троянският може да пожертва само 3000 лв. Тоест, 21 години след краха на Априлското въстание единият от Кричимските манастири явно е бил възстановен и се е намирал в добро финансово състояние, съдейки по дарението, което е отделил за построяването на Софийската духовна семинария.

Сред местното население манастирът все още е популярен със старото си име „Успение на Св. Богородица", но по настояване на приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений при възобновяването на монашеския живот в обителта изрично е настоял манастирът да бъде посветен на Рождество на Пресвета Богородица.

Описание, архитектурни и културно-исторически ценности:

Манастирът представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна черква, жилищна сграда и красива каменна чешма. В миналото манастирът е имал два метоха: в гр. Кричим и в с. Козарско.

Днес в двора на манастира се намират и няколко парчета от надгробия, събрани от настоящия игумен на манастира, йеромонах Антим. Надгробията са от края на XVIII - началото на XIX в. На едно от тях се чете името „Яков, йеромонах 1794 -1884". Много е вероятно това да е монах от братството на манастира, който е преживял кошмара на Априлския пожар от 1876. Любопитно е все пак, че възрастният монах е погребан на място, където манастирският и богослужебен живот би трябвало, според историческите сведения, да е прекъснал.

Днес манастирът възкръсва за нов живот, привличайки поклонници и туристи. В непосредствена близост до него, в съседство с реката, е Кричимският минерален извор. Неговата вода е силициева с леко алкална реакция. Дебитът му е около 100 литра за секунда, а температурата, с която извира на повърхността на земята е 28 градуса С. Изключителните му лечебни качества се изразяват в това, че водата е много добра за лекуване на повърхностни рани на кожата. Но не е добра за пиене поради високата минерализация.

Манастирът е обявен за паметник на културата.

Актуални предложения - 2017

промоция
"Пролетни емоции" - апартамент цени от: 55лв./човек
промоция
"Мартенски СПА релакс" - стая от къща цени от: 45лв./човек
промоция
"Пролетни емоции" - стая от къща цени от: 50лв./човек
weather in Devin 10°