Близо до църквата "Света Богородица" има два красиви сводести моста, които са ценни паметници на строителното изкуство. Композиционното им решение е резултат от двойното им предназначение - като инженерни съоръжения, които пренасят пътищата над речното корито, и като художествена изява. Заедно със старата битова архитектура те представляват интересно съчетание и придават на цялата околност своеобразна самобитност и красота.

Третият сводест мост се намира непосредствено до сградата на Държавно лесничейство - Широка лъка и е изграден над река Луковица, през която се прехвърля пътеката за махала Заевите. Той е по-малък, но по изящество не отстъпва по нищо на другите два моста.

В местния етнографски музей, който за кратко е бил турски конак, може да научите повече за бита и живота на нашите прабаби и дядовци. Показани са стаи от богата родопска къща в края на ХІХ в. – стаята на бабата и дядото (стопаните на къщата), невестинската стая, стаята на булката и младоженеца, мястото за седенки в къщата.

Има и овчарска стая (овчарите са живели лятото в планината, където са извеждали овцете на паша). Всичко това ще ви бъде поднесено увлекателно и с много детайли относно живота на хората от онова време. Ще може да видите и сбирка от кукерски маски дърворезба. Музеят се намира в началото на селото и си струва да чуете неговата история.

В Широка лъка се намира Национално училище за фолклорни изкуства-Широка лъка, което съхранява традициите на българския фолклор и дава възможност на младите хора да се докоснат до неговата магия.

Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени тук.

Всяка година през първата събота и неделя на месец март в Широка лъка се провежда „Песпонеделник“. Така се нарича празника, през който хората от селото гонят злите духовe. Кукерите танцуват, накичени с чушки, боб, чесън, носят в ръка дървени мечове. Звънтят чанове и кръвожадните ликове подплашват всяка нечиста сила, за да поканят на метено здравето, късмета и берекета. Със звъна на чановете и дървените си саби те гонят злото. Вдига се много шум, звън и смях. Пеят се много родопски песни.

Можем да организираме посещение в село Широка Лъка:
spa@ismena.bg | 0884/70 79 70

Село Широка лъка се намира до Девин (19 км.) и Пампорово (16 км). В близост са най-високите върхове на планината: Голям Перелик, Малък Перелик и Широколъшки Снежник.

Долината на чановете

- един поет нарекъл така село Широка лъка. Ние бихме допълнили: долината на песните, танците и гайдите, долината на българския дух, център на култура и патриотизъм.

Селото е получило името си от старобългарската дума „лъка“, означаваща 'извивка, кривина, лъкатушене'.

Ако искате да усетите атмосферата на ХІХ век, то Широка лъка е мястото, което трябва да посетите. Не случайно това малко българско село е обявено за архитектурен и фолклорен резерват и е един от Стоте национално-исторически обекта (печатът се намира в Средното музикално училище за народна музика и пеене).

Всички къщички са в стар стил и пристигайки за първи път там, човек може да си помисли, че се е върнал в ХІХ век. Много от къщите буквално са „кацнали” по склона на планината, оставяйки човек да се чуди как изобщо на някой би му хрумнало да строи каквото и да било на толкова стръмно място.

Главната улица е наречена Капитан Петко Войвода в чест на българския войвода, който две години е живее в това китно родопско селце, след като вече България е била освободена от турското робство. В центъра на селото му е издигнат паметник и има паметна плоча.

Пак в центъра е издигнат паметник и на Екзарх Стефан І (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков) (1878-1857). Той е родом от Широка и е един от най-активните участници в спасяването на българските евреи през 1943 год.

Учудващо е, че толкова малко място е наситено с толкова много архитектура, история, култура и възможност човек да изкара изключително приятно.

В селото има две църкви „Успение на пресвета Богородица“ и „Св. Никола“, като за първата се казва, че е построена само за 38 дни през 1834 г.

Иконостасът на църквата е уникален по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. Съществува и хипотезата, че самите те да са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г.

В близост се намират и три параклиса, като интересното за единия от тях - "Св.Теодор Стратилат", е че е изграден по инициатива на младежите в селото, затова местните го наричат „детския” параклис. Той се намира над читалището и е още едно доказателство, че ако хората решат да се обединят, могат да направят много.